Видове термометри и методи за измерване на телесна температура

Телесната температура е един от важните фактори при диагностициране на множество заболявания и състояния. За целта се използват различни видове термометри в зависимост от принципа им на действие и от използвания метод за измерване.

Най-общо термометрите се делят на два вида – контактни и безконтактни. Както си личи от наименованието им, при първия вид е нужно част от термометъра да осъществи непосредствен контакт с повърхността, чиято температура ще измерваме, докато при втория вид измерването се осъществява от известно разстояние.

Контактни термометри

Този тип термометри се делят от своя страна на два вида – флуидни и електронни (дигитални). При флуидните термометри се използва свойството на веществата да увеличават и намаляват обема си под влияние на промяната на температурата. С помощта на флуид (най-често живак или етанол), който е затворен в разграфена стъклена тръбичка и променя обема си, се измерва температурата на обект, като единия край на тръбичката е нужно да контактува с измерваната повърхност. В миналото този тип термометри е намирал широко приложение във всички сфери на индустрията, медицината и бита, но вече е почти напълно изместен от електронните термометри. Предимствата на тази технология са евтината изработка, високата надеждност и дълготрайна употреба. Сериозните недостатъци са обаче чупливост, употребата на токсични материали и дългото време за измерване (обикновено поне няколко минути).

При електронните термометри се използва обикновено елемент, който променя съпротивлението си в зависимост от промяната в температурата. Този вид термометри разполага със захранване (в повечето случаи батерия), както и дигитален дисплей, на който се изобразява с цифри измерената температурна стойност. Този принцип на действие се използва широко както в медицината, така и в индустрията, бита, метеорологията и др. Предимствата на технологията са достъпност, високо ниво на прецизност, лесна употреба и кратко време за измерване (обикновено няколко секунди), а като недостатъци може да се споменат вариращото качество на изработка и използването на консуматив (батерия).

Безконтактни термометри

Този тип термометри се наричат още инфрачервени термометри или лазерни термометри. Те измерват излъчваната от повърхността термална радиация и така определят температурата на обекта. Често се наричат лазерни, защото някои модели използват лазер, за по прецизно насочване на измерването. Инфрачервените термометри се използват от много време в индустрията, но през последните години набират популярност и в медицината и бита, поради все по-достъпните цени на продуктите и повишената точност на измерване. Предимствата на тази технология са доста – неинвазивно измерване при пациенти, дистанцирано измерване при инфекциозни заболявания, кратко време на измерване, измерване на отдалечени или опасни обекти, измерване на екстремни температури и др. Като недостатък може да се спомене недотам високата прецизност на измерване, както и другите недостатъци на дигиталните термометри – употребата на батерии и възможното вариране на качеството на този вид устройства.

Методи за измерване на телесна температура

Методите и съответно видовете термометри за измерване на телесна температура се различават в зависимост от мястото на измерване. Най-конвенционалните методи са в устната кухина, в ректума, в ушния канал, под мишницата и на челото. Съществуват и някои по-специфични измервания, но няма да навлизаме в подробности.

Контактни измервания – при измерване на температурата орално, ректално и под мишницата се използва контактно измерване и съответно дигитален или флуиден термометър. Първите два вида измерване се отличават с висока точност, поради невъзможността на температурата на околната среда да влияе върху измерването. Поради това се предпочитат в клинични условия и когато е нужно абсолютно прецизно измерване. Измерването под мишницата също дава висока точност на измерване, ако се извърши както трябва.

Безконтактни измервания – за измерване в ушния канал се използват специални инфрачервени термометри. Накрайникът на термометъра се поставя в ухото и се определя температурата на пациента чрез измерване на топлинната радиация в ушния канал. Измерването е бързо и неинвазивно, поради което се предпочита от педиатрите при измерване на температура на бебета и деца. Нивото на прецизност е високо.

Измерването на телесна температура чрез определяне на температурата на челото на пациента. Извършва се чрез инфрачервен термометър, наричан още пирометър или лазерен термометър. Този вид измерване има много предимства, но и сериозни недостатъци. Предимствата са – бързо измерване, на практика мигновено; възможност за дистанцирано измерване (например при опасност от зараза или при измерване на екстремни температури); лесна употреба, измерване в тъмното (повечето устройства имат осветен дисплей) и възможност за прецизно „прицелване“ в желаната зона за измерване. Това е и най-неинвазивният метод за измерване на телесна температура. Като основен недостатък обаче трябва да отчетем не особено високата прецизност на измерване, поради което този метод се препоръчва за ориентировъчни медицински измервания, но не и за окончателни. Когато се отчете температура, която е възможно да е симптом на определено състояние или заболяване, е силно препоръчително да се направи повторно измерване чрез някой от по-прецизните методи, за да се потвърди или отхвърли наличието на симптома.

Важно е да се отбележи, че индустриалните и битови инфрачервени термометри НЕ СА подходящи за измерване на телесна температура. Те притежават много широк температурен диапазон на измерване, поради което точността им не е много висока. Обикновено отклонението е в рамките на 2 градуса Целзий, което е твърде голяма стойност за определяне на медицинско състояние.